Ръководител:
Πроф. дфн Калин Янакиев
Участници в научния екип:
Главен асистент д-р Мартин Николаев Осиковски, УНСС, Факултет “Икономика на инфраструктурата”, Катедра “Медии и обществени комуникации”
Свещ. Сава /Щони/ Райчев Кокудев, доктор, ФФ
Хон. ас. Слава Данчова Янакиева, ФФ
Протоиерей Николай Иванов Нешков, докторант, ФФ
Анотация
Отношенията между християнските деноминации и тоталитарните режими (преди всичко от комунистически тип), са в България едва в един начален стадий на изследване. Отделните християнски църкви в страната ни започнаха да издирват и издават материали преди всичко за репресирани свои членове. От друга страна по-мащабни и обзорни изследвания, особено такива, които да обхващат целия период на тоталитарното господство и динамиката на отношенията на режима към християнството и църквите, в България се броят на пръсти. Освен монографията на Момчил Методиев, Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.),София, 2010 и няколко статии от същия автор и от автори, публикуващи в сп. Християнство и култура, у нас практически няма. Отсъстват и съпоставителни изследвания за релациите християнство – тоталитаризъм у нас и в други страни от съветския блок, макар че в тези бивши социалистически страни има публикувани изследвания по темата. Особена важност и актуалност биха могли да имат днес и изследвания, свързани не с преките репресии срещу църквите, а с разнообразните и променящи се през годините опити на тоталитарната държава за „инструментаризация” на християнството и на традиционните (у нас – на православното) изповедания. Не е извършена достатъчно задълбочена съпоставка между отношенията на нацисткия и комунистическия тоталитаризъм към християнството и църквите, макар изследванията върху нацизма (поради историческата дистанция) да са многобройни. От друга страна, близостта във времето на комунистическия режим, позволява мобилизация на лични свидетелства и провеждане на дискусии с представители на изповеданията, преживели изследвания период. Във време, в което сериозни световни учени-хуманитаристи започнаха да говорят за обръщане на процесите на секуларизация и дори за „десекуларизация”, особено болезнено е отсъствието на рефлексии върху състоянието на тези процеси в страните, в които „секуларизацията” е била провеждана по болезнен и несравним с този в демократичните страни начин. Как стои социологическата „почва” в бившите социалистически страни и преди всичко в България е следователно, също важен актуален въпрос.
ПРОЕКТ ПО ФОНД “НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, 2013
БЛОГ НА ДОЦ. ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ 