ОТКАЗА НА БПЦ ОТ УЧАСТИЕ ВЪВ ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР – УДАР И СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

ОТКАЗА НА БПЦ ОТ УЧАСТИЕ ВЪВ ВСЕПРАВОСЛАВНИЯ СЪБОР – УДАР И СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

Смесването на понятия, принципи и същности между Църква, от една страна, и държава, нация-народност, от друга, са ми правили винаги лошо впечатление. В еклисиологичен план подобни екстраполации са по-скоро травматични по отношение същността на Църквата. И все пак съм не само член на Православната църква, но и гражданин на страна, на държава, която всички наричаме родина – България, нашата България. Какво общо има отказа на Св. Синод на БПЦ-БП с България, с Родина, с държава и държавни институции, ще каже някой. Има, и още как – доказват го новинарските емисии и коментари на чуждестранните медии, които, макар и фактологично неправилно, информират своята публика със заглавия, че „България бойкотира Великия и Свят събор в о. Крит“, че „София отказва да участва в Събора“, че „София слуша Москва“, че „България е маша в ръцете на руснаците на Путин“. Всички тези международни констатации може и да не са дотам коректни, но в цялостта си са верни, за наша болка и съжаление – лична за всеки един от нас, и за цялата държава, за Родината. И няма как да е иначе – отвсякъде антиреклама, оттекнала в целия свят, дори и в държавите на еретиците, както в последно време се определят верово от нашите ортодоксални архиереи (иначе агенти на Държавна сигурност и любители на скъпи материални аксесоари в живота си земен). Ние простосмъртните му мислим вече по проблема, родил се в Синодалните палати на Москва/Кремъл и София, да му мислят и държавниците.